На първо място вашия звукозапизапис трябва да е в унисон и да съответства на тона, звучността на самата композиция, стил и аранжимент. Представете си го като една експлозия, която обаче избухва на различни места по различен начин, но винаги трябва да блести и топли като такава. 

    Хубавия запис не трябва да звучи като шум от катастрофа, като кашлица или като  глъч от тълпа. Ниските честоти не трябва да са проблемни за суббуфера, а високите само да подчертават като комплименти всяка перкусивна добавка към общия звуков спектър.

     Критичния и опитен слушател успява да анализира възпроизведения звук, да се  вслушва във  всеки аспект, а не само повърхностно да е  свидетел на цялата звукова картина.

     С други думи казано добрия запис трябва да притежава:

• Баланс – Наричан още тежест, тегло или това е баланса на звуковия диапазон под 1Hz, спрямо диапазона над 1KHz

• Дистанция – разстояние, на което записа би ви отдалечил от изпулнителите или пресъздаване на атмосфера от катедрала, концеретна зала или пък много по интимно звучене като в стая и т.н.

• Ширина или стерео картина. Малка група – тесни локализации между изпълнителите, голям оркестър – широка панорама. Като обаче най-важното в микса е той да остане стабилен, т.е. звука от даден инструмент да е строго поставен на място и да не се лута или да стои паянтов във микса.

   

Още много инртересни неща за звукозаписа научи тук

                 или следете  публикациите в нашия Блог